Блог

Новогодишните обещания или обяснимо ли е необяснимото

Има една новогодишна тенденция, която май никога няма да излезе от мода , а именно – новогодишните обещания. Всяка година равносметката за изминалото време ме кара да си поставям нови цели за не до там далечното бъдеще, а освен мен го правят и 90% от познатите ми. Всяка година треската за обещания към самата себе си преминава под различна форма, но горе долу сюжета е еднотипен – Записвам в дневници, правя календари, купувам си карти за фитнес и си поставям ясни срокове, които рядко спазвам…доста често отлагам за следващата седмица, месец, година и ме е срам да кажа до кога така. И тази година не направи разлика и равносметките не ме подминаха, предполагам и при теб положението е идентично. В началото всичко започна с пожелания за безпроблемно раждане, здраво бебче и някак си стигнах до влизането във форма след раждането, записване на втора магистратура и битовизми от общ характер. Дълъг списък се получи и някъде там измежду многото желания, отправени към самата мен, се замислих къде ще му излезе края този път? Вярно че е е важно човек да се развива, но къде ли е края на пътя ,има ли спирка „щастие“ и за къде бързаме, като сами не знаем къде трябва да стигнем? Всъщност колко е достатъчно, ако има изобщо достатъчно?! Замисляли ли сте се кои са важните неща и защо и маловажните са важни ? И ако си здраво стъпил на земята, защото имаш план , до кога е валиден този план, колко от остатъка на живота си трябва да разчертаеш, за да бъдеш успешен, достоен, пример или гордост за семейството си? Колко още трябва да искаме от себе си, от живота си , от половинките си, че дори и от децата си, в името на заветното щастие? Консуматорско общество ни наричат, може би има защо… Нов вид паразит, грабещ с шепи и от себе си, дали би могло да мине за здравословно, в името на това да „извадиш най-доброто от себе си“ и „да получиш най-доброто за децата си“? Като майка всички въпроси и техните отговори преминават през призмата на възпитанието на децата. Как се дефинира „успешен“ и колко е максималната цена на всеки успех? Дали е реалистично да създам теорема за човешкото достойнство и то докато децата станат на 10 примерно, за да мога да ги възпитам „правилно“? Ако аз съм личния пример, как точно се изгражда идеалния такъв, особено ако нямаш собствена ясна визия?! И тук идва един не до там сложен въпрос- Колко ли психоаналитици в света се изхранват с болни амбиции и разочарования от недостигнати върхове, както казва баба ми – все пак „пътят към Ада е постлан с добри намерения“. Сещам се за онзи анекдот за детето, което написало че иска да стане щастливо когато порасне , но учителката не разбирала въпроса. Може би наистина „порастването“ пречи да видиш истински важните неща , за които говори Екзюпери. Всяка година планове, обещания, цели, но някак си крайната цел май ни убягва. А можеш ли да си поставиш ясната цел на щастието, когато нямаш идея как изглежда то? При теб ,как стоят нещата? Какви са твоите планове за новата година? Дано си по-добър визионер от мен! Ако мога да обобщя в края на поредната серия размисли и страсти, моят списък изглежда така – В 2019 си пожелавам да се харесвам повече и да се поздравявам дори за малките победи , търсейки Свещения Граал на щастието . Надявам се да го направиш и ти, защото го заслужаваш. Честита ни 2019!

Поздрави,

Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *