Блог

Честит 8- ми март, празник на силната жена!

Честит празник на всички жени, но най- вече на всички майки!

Бях планирала днес да си говорим за процедури за отслабване, но прецених, че може да изчака до понеделник. Най- добрата част от мен е майката и реших днешния пост да посветя на тематичния празник.

С тази публикация, бих искала да ви накарам да се замислите, за това колко ви е дадено в този живот и колко давате вие на живота. Искам да използвам празника, за да отправя някои чисто социални послания към определен манталитет, които според мен като майка на момиче – е деградивен и откоровенно срамен. Този пост е един подарък за жените – признание за някои и критика към погледа на други към същата титла. Затова и в този пост ще използвам Вие форма, защото с уважение, искам да ти кажа някой неща.

Много хора отричат 8- ми март, по една или друга причина. За мен 8 март е свързан , не с празника на домакинята, а с образа на жената и най- вече на майката. Затова и трябва да бъде почитан! Аз често съм обвинявала майка ми за различни неща и съжалявам за всяко едно от тях, не само днес. Използвам този пост , за да й се извиня публично и да й благодаря, че никога не се отказа, да бъде за мен достойна майка, пример и жена.

Всяка майка заслужава един ден, в който да почувства, че усилията и са били признати. Истината е , че ролята на жена и майка е трудна и коства много. Често мъжете подценяват тези наши усилия, поради невъзможността да се поставят в нашите обувки. Мога да им кажа само- има причини жените да раждат. Но нека поговорим малко за това е какво е да си жена и какво е да си майка.

Всички сме хора и имаме нашите чисто човешки предизвикателства, но все пак … Вярвам че жените имаме много по- комплексна динамика на живот от мъжете. Смея да твърдя, че мъжете в главна степен работят и живеят. Сигурно ти звучи сексистко, но за мен мъжете се изправят пред много по- малко предизвикателства, влагат доста по-малко емоции и освен, да се доказват на професионално ниво – нямат много битки в живота си. За нас е малко по- различно : живот- борба. Борим се за образованието , работата си, за мъжете си, после и за децата си. Жените сме тези, които се раздаваме във всичко и избираме множество от сфери в ежедневието си. Не ме разбирай погрешно, не съм мъжемразка или нещо такова – просто функционираме по различен начин. Познавам прекрасни хора, представители и на двата пола – смели, вдъхновяващи и грабещи с пълни шепи от приключението на живота…. но да си говорим с факти: Жената е тази, която трябва да създаде уют в дома и ако той липсва – мъжът рано или късно е “в правото си” да си тръгне. Жената е тази, която трябва да подкрепя мъжа си ежедневно, независимо колко успешна е самата тя. Тя е тази, чиято е отговорността за развитието и възпитанието на детето – Фройд познавате ли го? И пак тя е тази , която колкото и да е успешна в професионален план, ако не създаде семейство – бива заклеймявана от обществото като “нереализирана”. Не искам да влизам в неприятни теми, но когато всеки ден слушам за поредната пребита от съпруга си жена, няма как да не Ви попитам : Колко жени търпят всякакви олигофрени, само защото в тях е посят ужаса, да не останат сами? Като цяло е напрегната и неблагодарна работа, за която малко хора биха кандидатствали. Подготвила съм ви един клип , който според мен ще ви развесели , но и ще ви накара да се замислите.

Този пост го посвещавам на пълноценната жена- работещата, развиващата се , обичащата. Тази, която не се крие зад оправдания, а действа. Жената като силния пол, който може всичко! Не тази, която очаква готови решения! Често чувам негативни коментари за жени, които получавали висок стандарт на живот , заради мъжете си – заклеймявате ги, оплювате ги…
Не сте прави! Защо ли?! Защото този манталитет е насаден в главата на българката, понякога е лъскав – друг път сив, но е стериотип , за които носим отговорност всички ние. Българката вече не е баба Илийца, тя търси някой да си я “гледа”! Каква е разликата между тези момичета и “жените”, които се омъжват или раждат едно дете и решават, че вече няма нужда да работят ? Едните са по- далновидни, а другите … решават просто да съществуват. Образът на жената като домакиня е плод на нашата народопсихология и ако едни обикалят фризьорски салони и екзотични дестинации, а други просто си остават в панелката, оплаквайки трудностите в живота – разликата е в детайлите, но принципа е един и същ.

Не вярвам, че жените, които работят обичат по- малко децата си. Напротив! Вярвам, че майката трябва да дава пример и да се раздава. За мен успешната жена е тази, която работи, възпитава децата си в труд и уважение към околоните и най- вече тази, която използва максимално времето си , давайки всичко от себе си – за да може хората, които обича да получат най- доброто. Познавам много жени, чиито деца отдавна тръгнаха на градина, но те не тръгват на работа, независимо колко трудна е икономическата обстановка. Не използват времето си по никакъв начин, за да получат знание отвъд децата. Аз това не го разбирам, не го уважавам и не бих искала дъщеря ми да разбира живота така. Този пост го посвещавам на силните жени, достойни за уважение. На тези жени, които не спират да се движат напред и всеки ден променят смисъла на думата “динамика”. Посвещавам го на жените, които могат всичко и възпитават децата си, да вземат живота си в ръце и да поемат отговорност, не да прехвърлят топката на някой друг, защото са жени или майки. На онези, които знаят, че не е важно какво ще проповядваш на децата си с думи, а какво ще им покажеш с действия всеки ден. Да, Майчинството е full time job, при която отговорността и очакванията са безумно високи, но наш е избора дали ще се справим и наш е избора дали можем да сме само това. И ако ти си такава жена – евала, браво на теб!

Аз съм майка, скоро очаквам второто си дете и никога не съм имала идея колко е трудно! Никога не съм вярвала колко ще ми коства, дори чисто емоционално и колко трудно ще ми бъде да замълча, когато искам да викам . Само аз си знам колко пъти ми се иска да зарежа всичко и да кажа “не мога”. Да бъда слабата … ако пропилея моя живот , това е мой проблем, но ако обрека децата си на подобен манталитет от мързел- не бих си го простила. Благодарна съм на майка ми, която ме е отгледала с цената на Бог знае какво и ми е дала достоен пример в живота. Благодаря ти, мамо за това, че дори и близо на 30 винаги си на линия за мен и въпреки всичките ни различия, си единственият човек, на когото винаги мога да разчитам!

Често жените се сърдим , че компросмисите , които правим остават незабелязани, но истината е , че ние ги правим с такава лекота, че понякога те са просто невидими. Призовавам ви да искате повече за себе си , да се изтъквате , когато имате нужда и да се назидавате, когато усетите , че сте се отдали на ленност. Един живот живеем и както винаги казвам , трябва да се вземе максимума от него- домакиня не е максимум.

Днес е 8- ми март – празник на жената. За някой поредна отломка от социалистическото общество, за други повод да кажат “Обичам те”. Призовавам всички дами : учете, развивайте се, раждайте деца и ги обграждайте с любов. Бъдете толкова красиви от вътре, колкото и отвън. Изградете се силни и независими, защото това е единственият път към едно по- добро бъдеще за вас и близките ви. А когато дойде 8 март – Подарете си увереност, защото го заслужавате. Поздравете се , отпразнувайте и се гордейте, че Ви е отредена сложната роля – да бъдеш жена!

Честит празник!

Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *