Блог

Кошмар или приказка без край – истории за бремеността

Дълго време се чудих дали изобщо да направя пост по темата с бременността и ако има такъв – какво да включа в него. Истината е, че този период е индивидуален , не само за всяка жена, но и за всяко дете. Аз съм живият пример за това – с две коренно различно протекли бременности.

Не случайно се спрях на именно тази картинка за поста. Истината е , че никой не може да те подготви за това колко трудно може да ти бъде, доста често чисто емоционално. Но пък може и всичко да бъде прекрасно розово – Божа работа. От друга страна не се говори достатъчно за трудностите. Темата за бременността е една от малкото , при които сме се съсредоточили максимално върху позитивите – сигурно така и трябва да бъде. Въпреки всичко , аз реших да ти кажа, че ще бъде и трудно и това е окей. Окей е хормоните ти да бошуват. Окей е да искаш да получаваш повече внимание. Окей е да се оплакваш и най- вече е окей да не сияеш през цялото време.

С каката имах изключително лека бременност (като изключим една няколко дневна бъбречна криза около 5 – ия месец). С малкият нещата бяха изтощителни от ден 1. Никой не може да те подготви как ще протече този период и за съжаление верни отговори- няма. Искам обаче да знаеш, дори да си сигурна, че каквото и да ти предстои по време на тези 9 месеца – си заслужава. Майчинството е най- хубавата работа , защото се заплаща със 100% любов!

Но да се върнем на детайлите… с бебе номер 1 нямах гадене, в 6- ия месец имах съвсем лек корем и си скачах на воля от няколко метрови скали в Гърция, до края правих дълги разходки в жегата (Александра е родена в края на м. Септември) и се чувствах прекрасно, дори и когато я преносих с почти 20 дни.

С бебе номер 2 си повръщахме от началото до 7- ия месец. Бебето беше изключително ниско през цялото време, което предизвикваше дискомфорт и често болка, а подуването (не само на корема) започна от 3- ия месец. Общо взето двете ми бременности нямаха нищо общо, като изключим че и двете ме направиха майка. Сигурна съм, че дори и само да планираш за сега преминаване през чудото по даването на живот, си прочела това – онова и си наясно с някои от най- често срещаните странични ефекти. По тази причина реших в този пост да не те забавлявам с това дали ще ти излизат косми на странни места или дали ще можеш да правиш секс и до кога. Реших да ти дам няколко основни съвета, продукт на двете ми бременностите и най- вече грешките, които допуснах покрай тях :

1. Избери си правилния специалист – ако се наложи, избери си цял екип от лекари. Не залагай на лукс, когато говорим за болници. Проучи внимателно кои са добрите специалисти в твоя град, методите им на работа и се срещни лично с всеки от избранниците, за да можеш да избереш най- подходящия за теб. Много е важно да имаш доверие на избраника си от ден 1. Не е задължително да се следиш при лекаря, при когото ще родиш. Ако избереш доктор с по- висок ранг (професор, доцент и т.н) няма и да е възможно , но това не бива да те притеснява, пак ще се виждате след 5- ия месец, поне веднъж месечно, а накрая на бремеността – всяка седмица. Ако си се спряла на естествено раждане най- важна за теб ще е акушерката, но дори и тогава е хубаво да имаш вариант, ако не дай си Боже нещо се обърка и да има на кой лекар да се обадиш в подобен стресиращ сценарии. Преди няколко дни в профила ми в инстаграм ми писа едно момиче, на което предстои раждане и обмисляше като вариант Майчин Дом в София (където родих аз). Поразителното беше, че я бяха посъветвали да не плаща за избор на екип, но да инвестира в самостоятелна стая. Като цяло това е реципрочното на това, което бих дала аз като съвет. Вярно е, че Майчин Дом е голяма школа и най- добрите са тук, но аз не бих искала да се запозная с лекаря си, докато раждам … и някои други неща не ми се струват окей. Първо в никоя стая, в никоя болница няма да се чувстваш като у дома. При всяко положение, ще ти влизат за визитации, ще ви взимат кръв (и на теб и на бебчо) и други “приятни” дейности. Ако се чудиш в кое да инвестирате, моето лично мнение е , че най- важен е екипът и това е единственият правилен избор. Пък винаги можеш да идеш на хотел и да се прекараш добре или просто да се чувстваш специална – болницата не е място за това. Проучи и неонатологията, ако има такава. Попринцип да не дава Господ, да се стига до усложнения, но е важно да си подготвена за всички сценарии. Много от лъскавите клиники в София нямат такова отделение и ако недай си Боже нещо се обърка, ще ви прехвърлят с новороденото в някоя от големите специализирани болници и тогава вече изборът няма да е в твоите ръце, а и стреса няма да е малък. Ако избереш да раждаш в голяма болница, както аз, можеш да направиш женската консултация отделно в удобно за теб място, включително и при личния ти гинеколог. Тук няма как да не спомена моята прекрасна Илияна Мазнейкова, която ни отгледа с бебчо от ден 1 до 45- ия ден преди раждането. Илиянка, ако четеш това (защото знам , че ме четеш)- обичам те и ти благодаря за всичко! Много от частните болници предлагат тази услуга и по каса, така че няма смисъл да рискуваш със случайни специалисти. Ако срещаш трудности във взимането на решение, почти всички болници (частни и държавни ) имат ден на отворените врати, поне веднъж годишно, а ако си го изпуснала или нямаш възможност за конкретната дата , се предлага и възможност за индивидуално организиран такъв, като в Майчин Дом София например цената е 30 лв. Аз раждах и двата пъти при проф. Асен Николов и не бих го сменила за нищо на света, вярвам че той беше правилният човек за нас и му благодаря безкрайно за всичко, което направи за нас, особено с каката, където опита и професионализма му бяха решаващи за благоприятната развръзка (няма да коментирам, че дойде от 300 км в почивен ден, за да я извади той!)

2. Не се предоверявай на модерни тенденции – тук ще бъда кратка. Най- важното е твоето здраве и това на малкия човек. Хубаво е да четеш всякаква литература и да ползваш различни информационни източници (дори и не само строго медицински), но не забравяй колко време се учи медицина и не подценявай нуждата от подготовка и опит за правилна преценка. Има различни модерни тенденции, които навлизат и у нас. Някой стават все по- популярни, други преминават като Ориент експрес и се размиват с времето. Разбира се проучи всички възможности, но не не те съветвам да взимаш крайни решения без специалист. Това не означава, ако искаш водно раждане например, да не пробваш такова, но повярвай ми има причина домашните раждания да не са позволени у нас. Ясно е че пра- бабите ни са раждали 5 килограмови бебета из нивите и после са продължавали работа, но статистики за усложненията настъпвали през този период – няма, за мъртво родените – също, така че не леж на тази кълка. Също така човек, освен да се развива еволюционно, се и изнежва. Ако навремето бебе от 3,700 кг се е считало за нормално , днес това си е доста голямо бебче. Това се дължи на качеството ни на живот предимно и редица други фактори. Като цяло медицината е напреднала изключително много в последните 100 години в тази насока, за да може максимален брой усложнения да бъдат избегнати – довери се на професионалистите. Аз лично за малко да загубя първото си дете, заради приказки на дули как ще ми се отключи раждане и трябва да съм търпелива. Ще ти се отключи раждане, ако не ти се е спукал мехура отгоре, ако не – просто бебето ще остане без води (както стана при мен). Не се пренавивай и наистина имай вяра, че лекарите знаят кое е по- добре за теб и за детето ти. Аз много исках да родя естествено с каката, вярвайки че това е най- доброто за нея и секциото би предизвикало непреодолим стрес и дори травма за цял живот в детето. От днешната си позиция и развилата се тогава ситуация , не искам да чувам за Олга Дукат и крайните й виждания за лекарите и света като цяло. При цялото ми уважение към вярванията на всеки един, най- важното е детето ти да е живо и здраво. Истината е , че секциото наистина е по- често срещано през последните години, но това се дължи на по – често протичащи усложнения в износването и фактът, че нито един лекар не би рискувал да загуби майката или бебето. Много се злоупотребява с информация от чужбина (не само по тази тема) като например как във Великобритания не можело да родиш със секцио. Само че това е малко половинчата история. Във всяка държава, не само в Европа, но и по- света можеш да родиш със секцио, ако това се налага. В UK не можеш да родиш с планово секцио, тоест подобно на у нас , да си насрочиш дата , ако няма предпоставки за това. Където и да си по света, ако бремеността протича с усложнения, които специалистите приемат за рискови или се “закучи” по някакъв начин процеса по естествено раждане – те режат. Безспорно естественото раждане има безброй предимства (особено за майката), но нищо не бива да е на всяка цена.

3. Фокусирай се върху собствените си нужди и усещания – чувала си приказката “много баби – хилаво бебе”. Както с повечето теми , мнения много и всички сме специалисти. Аз те съветвам да се доверяваш на инстинктите и усещанията си през този така специфичен период. Слушай тялото си и му се подчинявай. Не случайно още в началото ти казах, че бременността е индивидуална не само за всяка жена, но може да протече различно с различните деца. Търси спокойствието си – физическо и психическо, без да се съобразяваш с чуждо мнение или норми за поведение. Ако ти се спи много – спи. Ако искаш да плачеш цял ден – направи го. Ако не се чувстваш добре с някоя от стандартните насоки за бременността – пропусни я (ако разбира се не говорим за лекарско предписание). В този период инстинктите и усещанията ти се засилват – просто трябва да се отпуснеш и да им се довериш. Абстрахирай се максимално от рамките “правилно и грешно” и се стреми да осигуриш на теб и малкия човек максимално без-стресов период. Все пак ще ставаш майка – никой не знае по- добре от теб какво е добре за детето ти и бремеността е един прекрасен момент, да започнеш да отстояваш тази си позиция.

Това са моите основни съвети към теб. Сигурна съм, че те вълнуват и други въпроси за бремеността, като например качването на килограмите , възстановителните процеси, щетите… за съжаление , не ми беше писано с нито едно от двете деца да родя естествено (казват че възстановяването е в пъти по- лесно) и не мога да ти дам отзиви за това. Ще се опитам обаче да ти дам синтезирана информация от така протеклите ми 2 бременности.

Знам, че темата с килограмите е сред най- вълнуващите , когато се опре до бремеността. Моите цифри са следните – С каката качих 11 килограма за цялата бременност, като след раждането бях свалила около 7 от тях , преди да ме изпишат. Нямах “Вълчи” апетит , което според мен се дължи и на факта, че последния триместър бяха най- топлите месеци в годината. Нямах и кой знае какво подуване или задържане на вода. С малкият качих 17 кг общо и ядях като луда от края на първото три месечие. Бях си подута, корема ми беше двоен на предната бременност. И с двете деца ядях неща, които не обичам попринцип и имах странни хрумвания за менюта. С малкият наблягах на сладкото и често практикувах гребане с лъжица от буркан Нутела. Ако имаш дисциплина и не вярваш в поверия за петна във форма на храна, можеш да постигнеш далеч по- добри резултати. Както вече ти бях споделяла в пост по темата за храненето и бремеността – бебето се нуждае от 300 калории дневно, което е 1 кофичка кисело мляко например. При всяко положение, килограмите се свалят и независимо колко време кърмиш до 1 година ще си върнеш формата, ако не продължиш да ядеш като “разпрана” , разбира се.

Относно секциото- тежка операция , най- често протича със спинална упойка и разреза е около 25 см. Болезнено възстановяване те чака, няма да те лъжа, но не е времеемко , по- скоро въпрос на воля. И с двете ми раждания започнах да се въртя още след като ме отпусна упойката, а на следващата сутрин станах. Трудно, болезнено и доста неприятно – да, но ако слушаш рехабилитаторите и не изпадаш в депресивни състояния стил “не мога” и “колко ме боли” на втория ден вече ще си ходиш нормално и болката ще отшуми , поне при мен беше така и двата пъти. Единственото по- неприятно като усещане е свиването на матката, което отнема няколко дни, но с подходящи обезболяващи супозитории
(Свещички) и това не е проблем , а и няма как да го пропуснеш като процес, дори и да родиш естествено.

И стигаме до друга вълнуваща тема, а имено трайните последици по тялото ни. Визуалните щети , като стриите например и зарастването на белега, вече съм ти казвала са въпрос на ген (колкото и да го мразя този израз). Истината е , че тук вече всичко е относително и зависи от еластичността на кожата ти, колко бързо регенерира и с какво темпо се възстановява организма. Въпреки това правилната козметика и най- вече честотата и на ползване безспорно помага за по- добри резултати (и за стриите, и за целулита и за белега). При мен лично целулит не се появи с първата бременност , а с втората (когато задържах повече вода) беше минимален и днес , на 3 ден след раждането вече е почти незабележим. С каката не обърнах достатъчно внимание на грижата за стриите и имах леки щети на паласките и бриджовете, но говорим за 3-4 чертички от страна. С малкият бях по- отговорна с мазането и грижата, и до колкото виждам за момента няма нови поражения. По самият корем не съм имала стрии с нито една от двете бремености.

Сигурно имаш още въпроси, на които не съм се сетила да ти отговоря. Ако е така- не се притеснявай да ме потърсиш на лично съобщение в социалните мрежи или да ме попиташ тук, чрез коментар. Надявам се все пак да съм ти била полезна. Ако имаш протеснения, искам да знаеш, че няма нищо страшно, а най- хубавото предстои… И не забравяй – за една хармонична бременност ти трябва само подкрепа и любов от хората около теб!

Поздрави,

Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *