Блог

Детето ми спи при мен – лоша майка ли съм?

Темата с това къде е правилно да спи бебето е повод за редица дискусии в цял свят. Реших и аз да се изкажа и да споделя моят опит. Преди това обаче, искам да изтъкна, че лошите майки са тези, които рискуват живота на децата си – оставят ги сами в жилището, тормозят ги или нехаят за тях. Никоя майка , която си задава въпроса “кое е най- доброто за моето дете” , не може да бъде лоша. Тази статия не е , за да ти каже кое е правилно или грешно, а просто да представи една по- различна точка на това къде “трябва” да спи твоето дете .

Доста майки споделят с мен притесненията си, че не са създали “правилните” навици за сън на детето си. Разбира се, важно е да изградиш навици в бебчето си, но ритуалите за сън , не са пряко свързани с това къде спи бебчо.

Знаеш ли, че хората сме единствените бозайници, които раждат “недоносени” деца. Какво имам впредвид? Предполагам си виждала новородени кончета, които стоят на краката си или припкат около майките си? Човешките деца се раждат недоносени и “не готови” за света. На тях им трябват средно между 12 и 15 месеца в утробата на майката, но ако така протичаше бремеността , бебенцата нямаше да могат да се раждат по естествен път. Именно затова нашите деца имат нужда от доста повече грижи от всеки друг представител на групата на бозайниците.

Защо ти разказвам това и какво е общото с това, че бебчето не спи в леглото си? Най- важното при отглеждане на децата е да им вдъхнете спокойствие. Знаеш ли, че доказано сънят в общо легло с родителите благоприятства развитието на нервната система на детето? Това се дължи на феромоните, миризмата, дишането и движението на родителите.

Доста майки, а и татковци се притесняват, да не наранят бебето си по време на сън. Ново изследване обаче показва, че този страх е напълно неоснователен. Разбира се, трябва да се избягват всички рискови фактори – големи възглавници, прекалено мек матрак, водни легла и др.

Като всяко нещо и за общия сън си има правила. Бебето трябва да спи от външната страна на леглото, до майка си, на височината на гърдите й. Дългите коси трябва да са вързани, а пижамите да бъдат без връзки или поне така съветват специалистите. Според тях, ако тези условия са спазени- безопасността за бебето е по-голяма, отколкото ако спи в самостоятелна стая.

Винаги съм казвала, че е най- добре е да слушаш детето и то ще ти покаже вярната посока. Александра е почти на 4 и да, още спи при мен. Не ме е срам да си го призная. От друга страна Борис е на 4 месеца и спи в леглото си в нашата стая или в своето “гнездо”. Защо се получава така? Не, защото деля децата си или нещо от този сорт. Обичам ги и двамата. Но те са различни и имат различни нужди.

Алекс беше неспокойна от малка, плачеше много и непрестанно търсеше контакт с мен. “Спокойна майка – спокойно бебе” ми казваха акушерките в Майчин дом. Но когато ти е за първи път кой е спокоен и уверен в грижите за детето си? До ден днешен тя е силно привързана към мен и аз отказвам да подхранвам страховете й, че ще бъде отделена насила.

Но нека се върнем на теорията. Бебетата, които се оставят да плачат през нощта, „за да свикнат да спят сами”, са подложени на стрес и това е доказано. Измерване на хормона на стреса – кортизол, показва че бебетата, които са оставени да плачат през нощта, сякаш са били подложени на токов удар. Ужасяващо, нали?

Наскоро попаднах на един материал на
германското издание на „Хъфингтън пост”, в който специалистите напълно подкрепят моето мнение, че бебетата и малките деца спят най- добре при родителите си. Звучи ти несериозно може би, но аз наистина вярвам в това. Разбира се, когато детето само иска и усещаш, че неговото спокойствие зависи от това.

Нека ти дам пример. Когато забременях с Борчето, решихме да направим отделна стая на Алекс и да я преместим. За съжаление, въпреки че направихме всичко по нейн дизайн, тя не успя да свикне да спи сама. Промъкваше се нощем, често се спъваше и нараняваше по пътя. В момента отново спи при мен, но резултатът от опитите ни са събуждане с истеричен плач през нощта. Никоя майка не иска да вижда детето си разстроено, независимо на каква възраст е то.

Надявам се, да не посрещнем абитуренския бал в едно легло, но пък и шансовете за това са нищожни. Децата сами се отделят, когато се почувстват готови за това. Алекс сигурно щеше да се е преместила до сега, ако не се бяхме опитали да я принудим насила, а просто бяхме изчакали момента. Някои деца, като Борчето- се раждат спокойни и готови.

Но нека погледнем и от другата страна – към родителите. Родителите също са по- отпочинали, когато детето спи при тях или поне в една стая с тях. Случвало ли ви се е да се будите посред нощ, за да проверите малкия човек? Диша ли, защо не плаче … Според британският експерт по детски сън Сара Шмидт : „Не само бебетата се събуждат през нощта, за да се уверят, че не са сами. Майките също често се будят за кратко, за да проверят дали всичко с бебето им е наред. В общото легло сънят на бащата не се нарушава от ставането на майката през нощта. Бебето, което е по-близо, по-лесно се успокоява, така родителите не рискуват сънят им да бъде нарушен и да заспят трудно отново. Цялото семейство получава повече сън“. Тя допълва, че това е прекрасна възможност да се създадат силни връзки в семейството.

Според експертката (и не само според нея) децата, които спят при родителите си са по -интелигентни. „Винаги казвам – вземете детето при себе си в леглото, така ще спестите пари за допълнителни училищни уроци. Децата, които са кърмени дълго и често, имат по-висок коефициент на интелигентност с до 10 точки. Ние не знаем защо това е така, но е факт”.

Аз самата разбирам колко общо има кърменето и споделеното легло. Взех Алекс при нас главно заради усилието, което ми костваше ваденето и взимането от кошарата. Представям си, ако трябваше да слухтя за бебефона и да се разхождам от стая в стая- сигурно щях да каталясам на втория месец. Да, в началото имате естествен прилив на енергия, който всяка родилка получава. Но след няколко месеца, умората казва тежката си дума.

Децата имат нужда от спокоен и отпочинал родител, не от изнервен и недоспал такъв, който не може да им отдели необходимото внимание. Естествено и това трябва да е съобразено с разумни норми. Не бих подкрепила майка, която спи до късно, въпреки че бебето й се е събудило рано сутринта и го оставя само в кошарата/ леглото му, защото “няма какво да му стане”.

Често чувам, че Алекс е разглезена и затова спи при мен. Дори съпругът ми е на това мнение. Според експертите, това съвсем не е вярно. Децата не могат да се разглезят от споделеното легло, защото даването на твърде много обич е невъзможно. Разглезването е тогава, когато правиш нещо, с което детето може да се справи само. (Ако не си чела една от любимите ми книги за мързеливата майка- направи го. Там доста добре е обяснен принципа на отнемане на инициативата у детето)

Аз съм “мързелива” майка. “Мързи ме” да храня Алекс, защото тя вече е достатъчно голяма да прави това сама. “Мързи ме” и да я обличам , а и куп други неща, но не ме мързи да ставам с нея сутрин и да й отделям необходимото внимание. Да дадеш на детето си усещането за сигурност, когато спиш до него, не е разглезване. Редица проучвания потвърждават това.

Всяко дете има индивидуални нужди и наистина само показва от какво се нуждае. Истината е, че всички искаме най- доброто за децата си, но често се подвеждаме от чужди съвети. Ако детето ти спи при теб и се чудиш кога е най- добрият момент да го отделиш, специалистите цитират два момента на автономност. Първият е около 7- ия месец, вторият около 3- тата година. Въпреки това, говорим за ориентировъчни числа. Вслушай се в мъника – сам ще ти покаже точния момент. (Тоест не прави като мен и не заставяй детето, само защото е на 3).

За финал съм ти подготвила една мисъл на Виктор Юго: “Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.“

Поздрави,

Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *