Блог

Когато бебето вдигне температура или защо ни трябва детска профилирана болница

Здравей,

Сигурно си забелязала, че в социалните мрежи тече ребранд. Попринцип бях планирала да ти разкажа какво следва и защо реших да прибегна до тази крачка.

Днес обаче реших да ти споделя нещо къде- къде по- важно. Последните няколко седмици бяха кошмар. След моето преживяване с кистите, онзи ден Борчето вдигна температура и в рамките на един ден, ми се наложи да обиколя 3 болници, десетина лекари и да чуя няколко различни диагнози.

Както за всичко трудно за мен- не ми се говори по темата. Радвам се, че мина. От друга страна, след като споделих с познати какво ни се случи, се оказа че не сме само ние и доста хора с дечица са изживявали поне веднъж подобен кошмар. Затова реших да разкажа.

Всичко, което ще прочетеш днес е със сигурност изкривено през моята призма, въпреки това ще се опитам максимално точно да разясня ситуация. Пожелавам ти никога да не попадаш в такъв сценарий. Ако все пак се случи- бъди подготвена… не приемай всичко за чиста монета.

Предполагам не знаеш, но аз съм дете на лекари. Израстнала съм сред такива и съм възпитана да уважаем професията им. Искрено съжалявам, че ще напиша днес всичко, което ме накара да променя мнението си. Не съм био майка. Слагам всички ваксини. Купувам всичко, изписано на рецепта, дори и не винаги да съм съгласна… просто защото “доктора “ каза, но за това което ни се случи, не бях подготвена.

Нека започна от начало. Борис е на почти 5 месеца. От няколко седмици го мъчат първите зъби. Вдигна лека температура и разбира се – заведохме го на педиатър. Не искам да влизам в детайли за прегледа при педиатърката, все пак тя е кадър, който аз съм избирала. На следващия ден решихме да пуснем кръвни изследвания. Само кръвни… защо не и урина? Така ни казаха.

Когато излязоха изследванията се оказа, че CRP- то му е завишено.

CRP се ползва като маркер (показател) на възпалението в тялото. C-реактивният протеин (CRP) е острофазов протеин, синтезиран от черния дроб при възпаление. Острофазови са протеините, синтезирани в началната (остра) фаза на възпалението. Синтезира се от началото на възпалението и остава повишен докато то е налично. Може да са месеци и години. Като цяло е нестабилен фактор, чрез който не може да се разбере много за произхода или живота на протеклото възпаление. Също така чисти проби за този фактор се взимат само от вена. Ако детето ви е изследвано с кръв от пета или пръст (както Борчето) – изследването в голяма част от случаите е компроментирано.

Да се върнем на нашата история. За да може всичко да е чудесно изследванията ни излизат на обяд на 5- ти и педиатърката ни бърза за почивка през почивните дни. Отказва повторен преглед на детето, защото работно й време е към края си и ми съобщава, че синът ми е с остра вирусна (чревна) инфекция и е за инфекциозно отделение. Направлението ще остави на регистратурата на поликлиниката. Ако се чудиш- не всяка болница в София, има инфекциозно отделение и то с педиатрична насоченост. Също така моето дете не повръща. Той няма диария, нито разстройство. Много майки диагностицират сиптомите “разстройство” и “диария” по консистенцията на изпражненията. Всеки лекар обаче знае, че тук се броят броя изхождания. Моето дете ака 1 или 2 пъти на ден.

Осъмнена в диагнозата на педиатърката, взех направлението , но реших да поискам второ мнение. Голямото чудене беше в коя болница да го потърся. Ако сме си говорили преди по темата, знаеш че др. Масларски е един от специалистите, на които имам безрезервно доверие. За съжаление не беше в града. Така се озовах в педиатрията на Токуда.

Ако не си била в педиатрията на Токуда и детето ти не се следи при техен педиатър, нещата протичат по следния начин :

Първо има различни лекари на смяна и цената е различна. Иначе отиваш на място , регистрираш на регистратурата в отделението и чакаш ред. Не можеш да си запишеш час по телефона, ако е по спешност. Става с предварително записване, поне един ден. На нас ни се падна – др. Христова , пулмолог. Пулмолозите са специализирани в заболявания на белия дроб. Цената беше 75 лв (не че има значение).

Лекарката беше много учтива. Разказах й какви са симптомите и как е протекло заболяването. Тя прегледа (не много детайлно) бебето и ми каза, че той се нуждае от допълнителни изследвания. До този момент, аз не съм казала че имам направление. Заплатила съм преглед  и чакам нейната диагноза. Др. Христова не ми казва никаква диагноза за Борис. Каза ми, че има нужда от повече изследвания и … е най- добре да бъде приет в болницата. Започна да ми обяснява детайли за настаняването, че трябва да останем поне 3 дни, за да му се направят изследвания.

Ако не знаете, най- сигурният начин да се сдобие дете с инфекция е в болницата! Инфекциозна в София, например е известната с морбилите си и (ако попаднете на разумен) лекар не би препоръчал току- така болничен престой. Искам да направя една скоба. Чувала съм много истории, как детето ще бъде хоспитализирано в 90 % от случайте, в които прегледа протече в болница. Никога не съм вярвала.

В крайна сметка, когато чух как може да ми се издаде направление за моментална хоспитализация, признах че имам направление от личния лекар и искам второ мнение. Показах на докторката направление и тогава чудо- според др. Христова детето е с остър ларингит и това направление, не е за тях. Само че Борис не кашля. Много държа, ако не си чувала кашлица при ларингит, да си пуснеш- има примери в YouTube, Google, навсякъде… Кашлицата е много специфичен тип, със звуци , подобни на вой, свирещ звук и задух… а Борис не кашля…

Няма да ти преразказвам моите чувства, личните ми впечатления или други детайли. Ето фактите. Др. Христова ни издаде направление с диагноза ларингит. Когато я попитах дали това е окончателната диагноза, тя каза че ще се назначи консултация с УНГ преди окончателната диагноза. Разбира се -бях изпратена, да ми се обясни процедурата по допълнителното плащане при настантяване в болницата. Аз я уверих, че няма проблем, но повече ме притеснява хоспитализацията на детето и дали е възможно предварително да се направи консултация за УНГ. Разбирах се , предложих да заплатя всяка консултация или изследване.

До този момент съм просто притеснена, да не се налее детето с антибиотици. Всеки знае, че приемат ли те в отделение и подпишеш ли- всеки спира да те информира. Това е във всяка болница, за деца, за възрастни- това е. Аз бях преди две седмици в болница. Ами-  никой не ми е обеснявал предварително какво ми леят в системите. Да, моята докторка в св. София е супер пич и с нея се води диалог, но в масовия случай никой не ти дава обяснения. Даже много от бебчетата , още при раждането получават “профилактични” дози с антибиотик. Не съм против да се дава, при остановена необходимост. Но ако се наливаме “профилактично” с

“широкоспектърен” антибиотик на тази крехка възраст, е въпрос на време всеки грип да го лекувам така.

Много можеш да прочетеш за антибиотичната резистентност, за принципа на укрепване на метаболизма и за “мързеливостта” на имунитета. Няма да те забавлявам с личните си обеждения. Разказвам ти го , за да разбереш опасенията ми.

Да се върнем в педиатрията на Токуда. След като се постанови, че на Борчето му трябва консултация с УНГ. Аз предложих да заплатя прегледа, преди да се хоспитализира и о, чудо! Беше ми отказан такъв преглед. Заети са им УНГ- тата, няма възможност. Единственият вариант е детето, да се хоспитализира, за да мине по спешност. До момента, на Борис нито му е пусната урина за изследване, нито е назначена такава.

Както можеш да се сетиш, аз не мога еднолично да взема решение за хоспитализация на детето и се обаждам на мъжа ми. Той обаче иска консултация с УНГ и отказва хоспитализация. Връщам се при докторката и й казвам каква е ситуацията. Разбира се, тя ми вдига луд скандал. Нарича ме безотговорна и ми задава следния въпрос: “ ти можеш ли да си интубираш детето, ако се наложи”? Разплаквам се. Свивам се на кълбо в коридора на болницата и започвам да треперя от страх. През това време обаче съпругът ми и баща му са организирали преглед при шефа на първа УНГ клиника в ИСУЛ. Ето, има надежда…

Връщам се в кабинета на доктор Христова и й казвам, че сме назначили консултация и ни чакат в ИСУЛ. Ето сега, започва да става странно. Докторката издава лист за приемане и ме уверява, независимо каква е диагнозата да се върна при нея. Сестрата ми подава един колектор за урина. Предполагам знаеш, че освен колекотра ти трябва и контейнер, че има особености при взимането на урина… явно и сестрата е предположила , че знам. Пуснаха ме да ида до ИСУЛ, но след хиляди уверения, че при всяко положение трябва да се върна при др. Христова.

Отидохме в ИСУЛ и наистина благодаря на др. Йорданов и екипа му. Борис беше прегледан подробно от двама специалиста и не бяха установени никакви отклонения. Ако се чудиш какво прави Борис през цялото това време… той се смее. Цяло ден. Закача се с лекарки, сестри, не можаха да го разплачат дори. Той цял ден не е имал температура, не се е сърдил по никакъв начин, не изглежда дори и малко болен.  Престоят си в ИСУЛ ще го запомня с две фрази. “Защо ходите в Токуда” и “Госпожо, на синът ви му растат два зъба”.

Успокоих се. Убедих мъжа ми, да се върнем до Токуда, да съобщим добрата новина на докторката. Влизам в кабинета й, гордо държаща становището на лекаря, че Борис е здрав. Тя го поглежда и ми казва, че тогава на детето са му болни бъбреците! Ей така. Без ехограф, без изследване на урината, без изменения в цвета й, без никакви симптоми. Александър откачи. Едва го удържах. Решихме, да се разпишем, че отказваме болнично лечение. На този етап лекарката беше повече от груба. “Щом ще си рискувате детето, заради един прост УНГ”. Ами нали ти там ни прати? Ти каза, че ти трябва УНГ специалист, за да потвърди диагнозата ти!

Започна дълга лекция за рисковете от неустановения произход на заболяването на детето. След като не успя да ни убеди , ни предписа антибиотик. Каква изненада- широкоспектърен. Защо ли? Защото не знае има ли му нещо и какво е. Само да споделя, че да, за антибиотик ти трябва рецепта, но подобна препоръка спокойно може да ти направи, всеки дипломиран фармацевт. Единствено на бебетата е “по-добре” венозно да се леят, за да е сигурно че са ги приели.

Както и да е. Вече е 6 часа. Урината не може да бъде приета в Токуда за микробиология (както и никъде другаде)  и това изследване оставаше за следващия ден. Обаче от сега да пием антибиотика. “Няма ли да повлияе на теста” – плахо попитах аз. От там скандал, че не стига че отказвам хоспитализация, пък чак и въпроси задавам. Подава ми се направлението за хоспитализация. “Ако нещо стане- веднага елате”. Поредица убеждения, но Александър е непреклонен. Тръгваме да излизаме и не знам защо решавам да попитам дали направлението важи за всички болници. Оказва се, че това направление важи само за Токуда, а за да е за всички болници трябва да идем до … регистратурата на неонатологията… Ами оказа се, че не било за там, потърсихме къде, върнаха ни при др. Христова, тя избяга по един коридор, че трябвало да си ходи. Както и да е, здраве да е. То, да не ти трябва!

В крайна сметка след втората среща с педиатърката в Токуда, бях по- притеснена от всякога. Така попаднахме на др. Бичовски. Прегледа Борис, погледна изследването на кръвта. Каза ни, че не вижда сипмтоматика у детето за антибиотик. Каза ни “хубав е антибиотика, но не виждам да ви трябва”. В крайна сметка ни посъветва да го купим, да направим изследване на урината на сутринта и да се вземе проба от вената за кръвно изследване. “Ако има нещо- обади се , по всяко време”- това чаках да чуя цял ден. Исках някой да ми каже, че се ангажира с нас. Попитах го да давам ли изписаните до тук лекарства. Броят им наближаваше 10- Стоперол Хидра, Панадол, Хидросепт, антибиотик… Само в ИСУЛ не ни бяха предписали нищо. “Моето момиче, не виждам проблем. Понякога лечението е , да се спре лечението. Нека проследим симптомите, ако вдигне температура – обади ми се, дори да е 2 през нощта”. Благодаря, д-ре!

Борчето не вдигна температура. На следващия ден също. Изследванията му бяха в норма… Всичко беше наред.

Шегуваме се, че е усетил че ще го оставим (имахме план да идем до Тасос) и е вдигнал бунт. Е, наложи вето над почивката ни … и над Токуда. Още не мога да си отговоря дали др. Христова я беше страх или гонеше “пътеката”. Не искам да коментирам това. Израснала съм в дом, в който Хипократовата клетва е била преди всичко. Преди парите, преди длъжностите, дори преди семейството. Никой “лекар” не може да се обръща към майка с въпроса, дали може да си интубира детето. Аз имам право, да взимам информиран избор и всеки лекар се е клел да прави най- доброто за пациента. Този пациент е моят син, аз знам кое е най- добро за него и винаги ще търся лекар, който да споделя моето разбиране, че има различни видове лечение. Не си падам по хомоопатията, вярвам във фармацевтичната индустрия, която ме храни от години , но най- вече вярвам, че ни трябва детска болница.

Всяко дете има право, да получи професионална помощ от толкова специалисти, от колкото се налага. Всяка майка има право да получи реалистична оценка за състоянието на своето дете, без да обикаля от болница на болница и да плаче из коридорите. Малко симпатия, е нужна за нашите деца. Съжалявам, че ми се наложи да разбия представата си за добрите “лекари”. Съжалявам, че ми се наложи да разкажа всичко това. Най- вече съжалявам, че го преживях.

Надявам се на теб да не ти се наложи. Но, ако нещата се развият по подобен начин- бъди нащрек и потърси повече от едно мнение.

Поздрави,

Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *