Блог

Стратегията “едно дете” или как да разпределим вниманието

Здравей,

Днес ще си поговорим за това как се справям с разпределянето на вниманието на децата и за моите перипети, покрай управлението на процесите. Надявам се да ти е полезно, или поне да ти покажа, че не си сама в битката.

Всяка майка казва “обичам децата си еднакво”. Но как се измерва тази еднаквост?
Много мами споделят, че купуват еднакви неща, винаги по равно или имат други хитринки. За мен момента с повишено внимание е разделянето на внимание. (Боже, каква тавтология 😁)

Този етап е доста деликатен. Второто дете никога не може да има цялото ви внимание, както първото го е имало. Но и няма как първородното отроче, да не страда от дефицит на внимание, след появата на новия член на семейство. Най- големият ми ужас по време на цялата ми бременност ,беше как да балансирам между отношенията ми с Алекс и нуждите на малкия човек.

С Александър винаги сме искали повече от едно дете. Той искаше 5, но това е друга тема…; Изчела съм , може би над 10 000 статии ,по темата за “правилната” разлика във възрастта, на може би над 1000 източника (и 3 езика).

Да кажем, че Алекс беше приятна изненада, докато при Борис хванахме последният влак. Попринцип масовото мнение е, че максималната “полезна” разлика във везрастта е до 4 години. След 4- тата годишнина ,детето започва да гради дългосрочни спомени и съответно- преди това, няма да помни , че някога е било само. Аз самата се сблъсках със собствените си страхове и просто не бях готова по- рано, затова казах “последния влак”. Алекс и Борис са с 3 години и половина разлика.

С наближаването на раждането, въпреки дългата подготовка , се чувствах все по- паникьосана. Разкъсвах се между желанието Алекс да не се чувства пренебрегната, без да ощетявам бебето. Няма да ти казвам по тази тема колко съм изчела… но един ден просто осъзнах, че не е възможно. Приемането на този факт наистина ми помогна.

Създадох собствена програма за баланс на вниманието. Изключително съм благодарна на съпруга ми, че е най- ангажираният баща на света и е напълно на равно с мен в отглеждане на децата. Мога да кажа, че специално на Борис е толкова майка, колкото съм и аз. Алекс ,от своя страна е почти изцяло моя грижа. Вярвам че момичетата имат нужда от майките си, а със сигурност Борис може да научи много повече от баща си, от колкото от мен.

Най- важното прозрение, до което стигнах след своето глобално проучване, е че за баланса са нужни двама. Един на един и двама на двама. Всяко дете има нужда от цялото внимание на единия родител и специалните си моменти с другия. Затова ние се ангажирахме един с друг, всеки в своите двойки. От цялата работа, ние с Александър сме в ситуация, да крадем нашите моменти, но и това си има своя чар. 😉

Аз съм козирог. Всичко се планира при мен. Съответно направих таблица, в която разделих ангажиментите по децата. Естествено тази таблица се размества непрестанно. Особен хаос настана , когато тръгнах на работа 😅 Важното е, да има план. Винаги с план е по- лесно. Разпределихме времето на децата , техните ангажименти, навиците на каката и хобитата й… и разпределихме времето и отговорници за задачите. Разбира се включваме и баби в цялото нещо.

Точно бабите са много важни в един много тънък момент в разпределяне на вниманието, наричам го стратегията “едно дете”. За да компенсирам Алекс и да дам възможността и на Борис да ни има с баща му ,изцяло за себе си – всеки един от двамата има свой ден с нас и свой ден при баба. Веднъж седмично. Понякога не де 🤣 Но в масовия случай.

Не казвам, че работи за всички или и е най- удачния вариант. Просто споделям своя опит. Създадохме специални моменти за тати и Алекс. Той я води на балет- аз я взимам. Взима я от детска и ме чакат у дома. Такъв тип неща. Съумях да ангажирам Алекс с грижи за бебето, но не съм сигурна за момче дали е приложимо. Има със сигурност много въпросителни, но за нас в момента единия ден, в който ни имат само за себе си – наистина работи.

Ще се радвам да споделиш и твоя опит. Аз не съм се отказала от идеята за трето дете. Не сега, но някога – защо не!? Интересно ми е да чуя още истории. За повече деца. За различни методи за адаптация. За каквото и да е … какъв е твоят опит? Сподели ми (:

Поздрави,

Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *